Язовир Белмкен - докосни се до звездите
Къде се намира?
На границата между Рила и Родопи, между земята и звездите ще откриете едно от най-прекрасните и лесно достъпни високопланински локации в България – язовир Белмекен. Намиращ се на цели 1923 м. надморска височина той е най-високо разположеният язовир с насипна язовирна стена на целия Балкански полуостров. Достъпен е с кола от курортното селце Юндола, а пътят се поддържа целогодишно заради разположената в близост спортна база.
Толкова високо? Наистина?
Да. Не са много хубавите пътища в България, които водят толкова близо до облаците. Но това е един от тях. Това позволява бърз достъп за еднодневна разходка наоколо или един спокоен уикенд с кемпер. Препоръчвам го за тези от вас, които не разполагат с много време или не обичат тежките преходи, но са влюбени в планината.
А за останалите? Какво да правя аз, когато дори и минута не ме свърта на едно място?
И за теб има място в региона, не се притеснявай. Едноименния връх, който денонощно наблюдава и пази язовира е известна дестинация, походът към която започва от паркинга от западната страна на язовирната стена. Признавам, макар и да знам за страхотната гледка, която се открива пред очите на всеки посетител на върха, аз самия не съм се изкачвал до там. Но в интернет можете да откриете много информация по темата, както и снимки от мястото.
Тогава защо изобщо се занимаваш да пишеш по темата?
Това е лесно. Освен върхът и язовирът, още един обект споделя името Белмекен. Обградена от стройни каменни върхове и пазеща Равнивръшкото езеро в полите си, х. Белмекен е една от по-рядко посещаваните хижи в България. Имал съм късмета да достигна до тази точка два пъти, а щастливите спомни, които е оставил преходът и мястото в мен едва ли ще избледнеят.
Как се стига до там?
Пътят е добре познат. От Бургас поемате на юг по крайбрежието и карате стремглаво надолу. Когато стигнете един доста тесен участък, който поражда съмнения у вас дали ще успеете да се разминете със идващата отсреща кола, значи сте почти пристигнали. Препоръчвма маршрута с тази крайна точка, от където да поемете по черния път към брега.
Как сте стига до тази хижа?
Преходът до хижата не най-лесният, но и далеч не е най-тежкият по нашите планини. Пътеката споделя началната си посока с тази за връх Белмекен, като обаче в момента, в който изгубите язовира от погледа си, тя подсича върха от западната му страна и се движи успоредно на реката, която се вие в долината помежду двата планински рида. Шансът да се изгубите през летните месеци не е особено голям, защото пътеката е добре оформена, а и посоката е ясна. В даден момент ще пресечете зимната маркировка за връх Белмекен. Пътеката продължава все по-надолу и по-надолу, като в даден момент се открива тази скрита от много хора гледка, която сякаш току-що е излязла от нечий сън – стръмният каменен склон, езерото под него и хижата, от която най-вероятно пуши вече запаленият огън. Дори и в най-топлите месеци това е нужно, защото хижата се намира на цели 2224 метра надморска височина. А ако след интересните разговори с хижаря и прекарана на спокойствие и чист въздух нощ имате силата и желанието, силно препоръчвам връщането през Равни връх. Тук за пътеката не съм сигурен, честно казано. Знам, че има, но и при двете ми посещения избрах да поема в посока, която ми харесва, така че не съм запознат с точния маршрут. И е целта е ясно – върхът, който бди над хижата. Така след сравнително стръмно и изморително качване ще видите зимната маркировка, която се вие по билото на планината – от Равни връх до връх Сивричал, където тежките стоманени въжета ще помогнат на по-смелите да се изкачат по скалистия склон. Но това дори не е нужно. Преди да тръгнете нагоре по въжета, огледайте се. На запад ще видите Чалташкото езеро, а на изток можете да поемете по склона надолу. Признавам, не е най-лесното слизане, особено когато големи части от склона са зети от сняг или пък когато дъждът вали из ведро, но с хубави обувки и мисъл в главата скоро ще прекосите реката, по която се движехте вчерашния ден. И ето ви отново на пътеката, от която тръгна всичко.
Много се отплесна! Звезди, астрофотгорафия... Ще казваш ли нещо по темата
Ама как! Няма да пропусна! Признавам, че за любителите на ядрото на Млечния път хижата не е най-подходящото място. Поради разположението на Равни връх спрямо нея центъра на нашата галактика остава скрит през по-голямата част от годината. Но това не пречи да се наслаждавате на звездите и всички други красоти на космоса. Разбира се, изберете вечер, в която луната ще остане скрита. Аз нямах тази възможност и при двете ми посещения. Но нека се върнем към началната ни точка – язовир Блемекен. От западната му страна минава асфалтов път, по който можете да се движите бавно и спокойно, докато не си набележите най-красивата за вас точка и да изпънете палатка си там. Но дори и да не прекарате цялата си нощ там (не забравяйте, че дори и лятото е студено, а подходящи за огън дървета не се намират под път и над път от тази страна на язовира) можете да се насладите на прекрасните условия за астрофотграфия, които предлага локацията. През по-късната част на лятото ядрото на Млечния път преминава точно над язовирната стена, а в кадъра си спокойно можете да включите на преден красивите форми, които създава водата всеки ден, както и склоновете на три планини в един момент – Родопи от ляво, Рила вдясно и Пирин в далечината. Комбинирайте това с надморската височина и можете да си тръгнете с еди наистина невероятен кадър.
Аз вече ти казах, че не обичам палатките! Къде да спя тогава?
Както казах, Юндола се намира изключително близо. Мястото предлага всякакви местенца за спане, но лично аз препоръчвам УОГС „Г. Аврамов“ с. Юндола – базата на Лесотехническия университет, където ще откриете удобни легла, много вкусна храна, чист въздух и ниски цени. Разбира се, можете да отседнете и в хижа Христо Смирненски, която се намира по пътя между Юндола и язовир Белмекен, но самият аз нямам опит с това място, а и винаги, когато минавам от там, изглежда някак пренаселено за моя вкус.