На границата между Рила и Родопи, между земята и звездите ще откриете едно от най-прекрасните и лесно достъпни високопланински локации в България – язовир Белмекен. Намиращ се на цели 1923 м. надморска височина той е най-високо разположеният язовир с насипна язовирна стена на целия Балкански полуостров. Достъпен е с кола от курортното селце Юндола, а пътят се поддържа целогодишно заради разположената в близост спортна база.
Да. Не са много хубавите пътища в България, които водят толкова близо до облаците. Но това е един от тях. Това позволява бърз достъп за еднодневна разходка наоколо или един спокоен уикенд с кемпер. Препоръчвам го за тези от вас, които не разполагат с много време или не обичат тежките преходи, но са влюбени в планината.
И за теб има място в региона, не се притеснявай. Едноименния връх, който денонощно наблюдава и пази язовира е известна дестинация, походът към която започва от паркинга от западната страна на язовирната стена. Признавам, макар и да знам за страхотната гледка, която се открива пред очите на всеки посетител на върха, аз самия не съм се изкачвал до там. Но в интернет можете да откриете много информация по темата, както и снимки от мястото.
Това е лесно. Освен върхът и язовирът, още един обект споделя името Белмекен. Обградена от стройни каменни върхове и пазеща Равнивръшкото езеро в полите си, х. Белмекен е една от по-рядко посещаваните хижи в България. Имал съм късмета да достигна до тази точка два пъти, а щастливите спомни, които е оставил преходът и мястото в мен едва ли ще избледнеят.
Пътят е добре познат. От Бургас поемате на юг по крайбрежието и карате стремглаво надолу. Когато стигнете един доста тесен участък, който поражда съмнения у вас дали ще успеете да се разминете със идващата отсреща кола, значи сте почти пристигнали. Препоръчвма маршрута с тази крайна точка, от където да поемете по черния път към брега.
Преходът до хижата не най-лесният, но и далеч не е най-тежкият по нашите планини. Пътеката споделя началната си посока с тази за връх Белмекен, като обаче в момента, в който изгубите язовира от погледа си, тя подсича върха от западната му страна и се движи успоредно на реката, която се вие в долината помежду двата планински рида. Шансът да се изгубите през летните месеци не е особено голям, защото пътеката е добре оформена, а и посоката е ясна. В даден момент ще пресечете зимната маркировка за връх Белмекен. Пътеката продължава все по-надолу и по-надолу, като в даден момент се открива тази скрита от много хора гледка, която сякаш току-що е излязла от нечий сън – стръмният каменен склон, езерото под него и хижата, от която най-вероятно пуши вече запаленият огън. Дори и в най-топлите месеци това е нужно, защото хижата се намира на цели 2224 метра надморска височина. А ако след интересните разговори с хижаря и прекарана на спокойствие и чист въздух нощ имате силата и желанието, силно препоръчвам връщането през Равни връх. Тук за пътеката не съм сигурен, честно казано. Знам, че има, но и при двете ми посещения избрах да поема в посока, която ми харесва, така че не съм запознат с точния маршрут. И е целта е ясно – върхът, който бди над хижата. Така след сравнително стръмно и изморително качване ще видите зимната маркировка, която се вие по билото на планината – от Равни връх до връх Сивричал, където тежките стоманени въжета ще помогнат на по-смелите да се изкачат по скалистия склон. Но това дори не е нужно. Преди да тръгнете нагоре по въжета, огледайте се. На запад ще видите Чалташкото езеро, а на изток можете да поемете по склона надолу. Признавам, не е най-лесното слизане, особено когато големи части от склона са зети от сняг или пък когато дъждът вали из ведро, но с хубави обувки и мисъл в главата скоро ще прекосите реката, по която се движехте вчерашния ден. И ето ви отново на пътеката, от която тръгна всичко.
Ама как! Няма да пропусна! Признавам, че за любителите на ядрото на Млечния път хижата не е най-подходящото място. Поради разположението на Равни връх спрямо нея центъра на нашата галактика остава скрит през по-голямата част от годината. Но това не пречи да се наслаждавате на звездите и всички други красоти на космоса. Разбира се, изберете вечер, в която луната ще остане скрита. Аз нямах тази възможност и при двете ми посещения. Но нека се върнем към началната ни точка – язовир Блемекен. От западната му страна минава асфалтов път, по който можете да се движите бавно и спокойно, докато не си набележите най-красивата за вас точка и да изпънете палатка си там. Но дори и да не прекарате цялата си нощ там (не забравяйте, че дори и лятото е студено, а подходящи за огън дървета не се намират под път и над път от тази страна на язовира) можете да се насладите на прекрасните условия за астрофотграфия, които предлага локацията. През по-късната част на лятото ядрото на Млечния път преминава точно над язовирната стена, а в кадъра си спокойно можете да включите на преден красивите форми, които създава водата всеки ден, както и склоновете на три планини в един момент – Родопи от ляво, Рила вдясно и Пирин в далечината. Комбинирайте това с надморската височина и можете да си тръгнете с еди наистина невероятен кадър.
Както казах, Юндола се намира изключително близо. Мястото предлага всякакви местенца за спане, но лично аз препоръчвам УОГС „Г. Аврамов“ с. Юндола – базата на Лесотехническия университет, където ще откриете удобни легла, много вкусна храна, чист въздух и ниски цени. Разбира се, можете да отседнете и в хижа Христо Смирненски, която се намира по пътя между Юндола и язовир Белмекен, но самият аз нямам опит с това място, а и винаги, когато минавам от там, изглежда някак пренаселено за моя вкус.